Необрана
И щом забие кухо
в мен сърцето ми,
а мислите ми
черни до прогнилост.
От ореха живот - изплезен червей...
прогизнал от сълзите ми без милост,
пак дните ми ще режат ненаточени.
Нощта да сбира мръвки разпилени.
Ще викам на небето до прегракване,
а то ще гледа мрачно и смирено...
Не ме е грижа... мътно е в очите ми,
душата ми е глуха, ослепяла...
Безплодната смокиня зрей в гърдите ми,
но там ще презимува необрана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
!
