28 ene 2009, 7:57

Необратимо

  Poesía » Civil
762 1 2
Вечно забързан, вечно нямаш време,
устремен вървиш по пътя си нелек,
но нищо няма да ти отнеме,
поне за малко пак да бъдеш човек.

Но Не! Часовникът тиктака.
Винаги някаква работа те чака,
по-важна от семейство, приятели, познати.
Все пак най-важно е да сме богати.

Вече не виждам хора, виждам роботи,
общество малоумни идиоти
без чувства, без мечти, без очи, без уши
и най-страшното - без души.

Едно нещо ви поддържа живи,
едно нещо ви кара да мислите, че сте щастливи,
то потушава огъня, който отвътре ви гори
неговото име е пари, пари, пари...

Вие сте роби без господар,
роби сте, защото така сте пожелали,
сърцата си сте предали
в името на златния цар.

Но нищо, човеко! Работи сега,
един ден смъртта ще почука и на твоята врата,
и тогава ще се отчаеш,
ще се осъзнаеш,
ще се разкаеш,
ще се разридаеш.

Но това няма да има значение.
Тя няма да се трогне от закъснялото ти смирение
и на своите крила ще те доведе завчас.
Къде мислиш? - В Ада. - А там ще те чакам аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пешо Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • със Смеш'...
  • Пешо лошото е че Ти се изключи от описанието ... така текстът ти става ... високомерен? ... или лирическият е дявола?


    иначе ... ритъмът бяга ... бая... някъде това му е чара на стиха някъде - дразни ...


    и да ти кажа мен не ме плашат , не презирам дори елементарните извратени душички които се борят за пари ...

    Едно нещо ви поддържа живи,
    ...
    неговото име е пари, пари, пари...


    мисълта ми е това е една идея по- приемливо... мен ме е страх от хора които се ... хранят и поддържат живи от играта с душите на хората... страданието ги задоволява ... изпитват удоволствие ...
    това май няма общо със стихът ти ... но такива размисли предизвика в мен текстът ти ...


Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...