Необратимо

28 ene 2009, 7:57

Poesía » Civil

576 1 2

Вечно забързан, вечно нямаш време,
устремен вървиш по пътя си нелек,
но нищо няма да ти отнеме,
поне за малко пак да бъдеш човек.

Но Не! Часовникът тиктака.
Винаги някаква работа те чака,
по-важна от семейство, приятели, познати.
Все пак най-важно е да сме богати.

Вече не виждам хора, виждам роботи,
общество малоумни идиоти
без чувства, без мечти, без очи, без уши
и най-страшното - без души.

Едно нещо ви поддържа живи,
едно нещо ви кара да мислите, че сте щастливи,
то потушава огъня, който отвътре ви гори
неговото име е пари, пари, пари...

Вие сте роби без господар,
роби сте, защото така сте пожелали,
сърцата си сте предали
в името на златния цар.

Но нищо, човеко! Работи сега,
един ден смъртта ще почука и на твоята врата,
и тогава ще се отчаеш,
ще се осъзнаеш,
ще се разкаеш,
ще се разридаеш.

Но това няма да има значение.
Тя няма да се трогне от закъснялото ти смирение
и на своите крила ще те доведе завчас.
Къде мислиш? - В Ада. - А там ще те чакам аз.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

doreto66 (Дора Павлова)

2009-01-28T11:42:18+02:00

със Смеш'...
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-01-28T11:18:03+02:00

Пешо лошото е че Ти се изключи от описанието ... така текстът ти става ... високомерен? ... или лирическият е дявола?

иначе ... ритъмът бяга ... бая... някъде това му е чара на стиха някъде - дразни ...

и да ти кажа мен не ме плашат , не презирам дори елементарните извратени душички които се борят за пари ...

Едно нещо ви поддържа живи,
...
неговото име е пари, пари, пари...

мисълта ми е това е една идея по- приемливо... мен ме е страх от хора които се ... хранят и поддържат живи от играта с душите на хората... страданието ги задоволява ... изпитват удоволствие ...
това май няма общо със стихът ти ... но такива размисли предизвика в мен текстът ти ...