Необратимо
устремен вървиш по пътя си нелек,
но нищо няма да ти отнеме,
поне за малко пак да бъдеш човек.
Но Не! Часовникът тиктака.
Винаги някаква работа те чака,
по-важна от семейство, приятели, познати.
Все пак най-важно е да сме богати.
Вече не виждам хора, виждам роботи,
общество малоумни идиоти
без чувства, без мечти, без очи, без уши
и най-страшното - без души.
Едно нещо ви поддържа живи,
едно нещо ви кара да мислите, че сте щастливи,
то потушава огъня, който отвътре ви гори
неговото име е пари, пари, пари...
Вие сте роби без господар,
роби сте, защото така сте пожелали,
сърцата си сте предали
в името на златния цар.
Но нищо, човеко! Работи сега,
един ден смъртта ще почука и на твоята врата,
и тогава ще се отчаеш,
ще се осъзнаеш,
ще се разкаеш,
ще се разридаеш.
Но това няма да има значение.
Тя няма да се трогне от закъснялото ти смирение
и на своите крила ще те доведе завчас.
Къде мислиш? - В Ада. - А там ще те чакам аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пешо Петков Всички права запазени