Jan 28, 2009, 7:57 AM

Необратимо

  Poetry » Civic
754 1 2
Вечно забързан, вечно нямаш време,
устремен вървиш по пътя си нелек,
но нищо няма да ти отнеме,
поне за малко пак да бъдеш човек.

Но Не! Часовникът тиктака.
Винаги някаква работа те чака,
по-важна от семейство, приятели, познати.
Все пак най-важно е да сме богати.

Вече не виждам хора, виждам роботи,
общество малоумни идиоти
без чувства, без мечти, без очи, без уши
и най-страшното - без души.

Едно нещо ви поддържа живи,
едно нещо ви кара да мислите, че сте щастливи,
то потушава огъня, който отвътре ви гори
неговото име е пари, пари, пари...

Вие сте роби без господар,
роби сте, защото така сте пожелали,
сърцата си сте предали
в името на златния цар.

Но нищо, човеко! Работи сега,
един ден смъртта ще почука и на твоята врата,
и тогава ще се отчаеш,
ще се осъзнаеш,
ще се разкаеш,
ще се разридаеш.

Но това няма да има значение.
Тя няма да се трогне от закъснялото ти смирение
и на своите крила ще те доведе завчас.
Къде мислиш? - В Ада. - А там ще те чакам аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пешо Петков All rights reserved.

Comments

Comments

  • със Смеш'...
  • Пешо лошото е че Ти се изключи от описанието ... така текстът ти става ... високомерен? ... или лирическият е дявола?


    иначе ... ритъмът бяга ... бая... някъде това му е чара на стиха някъде - дразни ...


    и да ти кажа мен не ме плашат , не презирам дори елементарните извратени душички които се борят за пари ...

    Едно нещо ви поддържа живи,
    ...
    неговото име е пари, пари, пари...


    мисълта ми е това е една идея по- приемливо... мен ме е страх от хора които се ... хранят и поддържат живи от играта с душите на хората... страданието ги задоволява ... изпитват удоволствие ...
    това май няма общо със стихът ти ... но такива размисли предизвика в мен текстът ти ...


Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...