28 янв. 2009 г., 07:57

Необратимо

763 1 2
Вечно забързан, вечно нямаш време,
устремен вървиш по пътя си нелек,
но нищо няма да ти отнеме,
поне за малко пак да бъдеш човек.

Но Не! Часовникът тиктака.
Винаги някаква работа те чака,
по-важна от семейство, приятели, познати.
Все пак най-важно е да сме богати.

Вече не виждам хора, виждам роботи,
общество малоумни идиоти
без чувства, без мечти, без очи, без уши
и най-страшното - без души.

Едно нещо ви поддържа живи,
едно нещо ви кара да мислите, че сте щастливи,
то потушава огъня, който отвътре ви гори
неговото име е пари, пари, пари...

Вие сте роби без господар,
роби сте, защото така сте пожелали,
сърцата си сте предали
в името на златния цар.

Но нищо, човеко! Работи сега,
един ден смъртта ще почука и на твоята врата,
и тогава ще се отчаеш,
ще се осъзнаеш,
ще се разкаеш,
ще се разридаеш.

Но това няма да има значение.
Тя няма да се трогне от закъснялото ти смирение
и на своите крила ще те доведе завчас.
Къде мислиш? - В Ада. - А там ще те чакам аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пешо Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • със Смеш'...
  • Пешо лошото е че Ти се изключи от описанието ... така текстът ти става ... високомерен? ... или лирическият е дявола?


    иначе ... ритъмът бяга ... бая... някъде това му е чара на стиха някъде - дразни ...


    и да ти кажа мен не ме плашат , не презирам дори елементарните извратени душички които се борят за пари ...

    Едно нещо ви поддържа живи,
    ...
    неговото име е пари, пари, пари...


    мисълта ми е това е една идея по- приемливо... мен ме е страх от хора които се ... хранят и поддържат живи от играта с душите на хората... страданието ги задоволява ... изпитват удоволствие ...
    това май няма общо със стихът ти ... но такива размисли предизвика в мен текстът ти ...


Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...