10 nov 2007, 11:09

Необратимост

778 0 13
Все едно и също,
                              в минути на безсилие.
Поглеждам в огледалото,
                              с човешка прозорливост.
Оправям кичурите
                              прошарени в косите си
и деколтето -
                              все още предизвикателно.
И потеглям нанякъде,
                              с развихрено въображение,
като потребност някаква,
                              във времето застиващо.
                              (очаквайки деня)
Все едно и също,
                              до безкрайността,
там, в безбрежността,
                               мимолетни червени макове
пак срамежливо главици свиха
                               и с листенцата се простиха.
                               (в края на деня)
Студено време -
                               на намръщени късове светлина!
Изтрити бързо от вихрушки дъждове,
                               на едри пръски!
Отмерващи живот, смърт, съдба,
                               с необратими стъпки!
                               (затуй прегръщам с обич деня)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...