Необратимост
Все едно и също,
в минути на безсилие.
Поглеждам в огледалото,
с човешка прозорливост.
Оправям кичурите
прошарени в косите си
и деколтето -
все още предизвикателно.
И потеглям нанякъде,
с развихрено въображение,
като потребност някаква,
във времето застиващо.
(очаквайки деня)
Все едно и също,
до безкрайността,
там, в безбрежността,
мимолетни червени макове
пак срамежливо главици свиха
и с листенцата се простиха.
(в края на деня)
Студено време -
на намръщени късове светлина!
Изтрити бързо от вихрушки дъждове,
на едри пръски!
Отмерващи живот, смърт, съдба,
с необратими стъпки!
(затуй прегръщам с обич деня)
в минути на безсилие.
Поглеждам в огледалото,
с човешка прозорливост.
Оправям кичурите
прошарени в косите си
и деколтето -
все още предизвикателно.
И потеглям нанякъде,
с развихрено въображение,
като потребност някаква,
във времето застиващо.
(очаквайки деня)
Все едно и също,
до безкрайността,
там, в безбрежността,
мимолетни червени макове
пак срамежливо главици свиха
и с листенцата се простиха.
(в края на деня)
Студено време -
на намръщени късове светлина!
Изтрити бързо от вихрушки дъждове,
на едри пръски!
Отмерващи живот, смърт, съдба,
с необратими стъпки!
(затуй прегръщам с обич деня)
© Мариола Томова All rights reserved.
Страхотна си!
