mageni (Мариана Папазикова)
50 50
5 ago 2010, 14:05

Необяснимо 

  Poesía
721 0 2

 

 

В дъжд от заглъхващи спомени

моите други лица

пак за надмощие борят се...!

Аз те разчитам едва -

руни, влюбени в камъка,

мъдрост от блед пергамент -

грабват ме, сипят ме с пясъка

на вечно неидващ момент:

в който слънцата се сбират,

тайни творят сетива,

а Гордиев възел разплитат

най-нежните мисли в света...

И незнайно защо сме преплетени

в непонятно-резлива тъга,

придошла като гръмно разсветване

във най-черния цвят на нощта!...

 

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "В дъжд от заглъхващи спомени

    моите други лица

    пак за надмощие борят се...!"


    И незнайно защо сме преплетени

    в непонятно-резлива тъга"

    Интересно пишеш,а тези бисерчета най-много ми харесаха!!!
    Поздрави!!!


  • Много ми хареса! Поздрави!
Propuestas
: ??:??