5 ago 2010, 14:05
Необяснимо
В дъжд от заглъхващи спомени
моите други лица
пак за надмощие борят се...!
Аз те разчитам едва -
руни, влюбени в камъка,
мъдрост от блед пергамент -
грабват ме, сипят ме с пясъка
на вечно неидващ момент:
в който слънцата се сбират,
тайни творят сетива,
а Гордиев възел разплитат
най-нежните мисли в света...
И незнайно защо сме преплетени
в непонятно-резлива тъга,
придошла като гръмно разсветване
във най-черния цвят на нощта!...
© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Много ми хареса! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
моите други лица
пак за надмощие борят се...!"
И незнайно защо сме преплетени
в непонятно-резлива тъга"
Интересно пишеш,а тези бисерчета най-много ми харесаха!!!
Поздрави!!!