5.08.2010 г., 14:05 ч.
Необяснимо
В дъжд от заглъхващи спомени
моите други лица
пак за надмощие борят се...!
Аз те разчитам едва -
руни, влюбени в камъка,
мъдрост от блед пергамент -
грабват ме, сипят ме с пясъка
на вечно неидващ момент:
в който слънцата се сбират,
тайни творят сетива,
а Гордиев възел разплитат
най-нежните мисли в света...
И незнайно защо сме преплетени
в непонятно-резлива тъга,
придошла като гръмно разсветване
във най-черния цвят на нощта!...
© Мариана Папазикова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми хареса! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
моите други лица
пак за надмощие борят се...!"
И незнайно защо сме преплетени
в непонятно-резлива тъга"
Интересно пишеш,а тези бисерчета най-много ми харесаха!!!
Поздрави!!!