В дъжд от заглъхващи спомени
моите други лица
пак за надмощие борят се...!
Аз те разчитам едва -
руни, влюбени в камъка,
мъдрост от блед пергамент -
грабват ме, сипят ме с пясъка
на вечно неидващ момент:
в който слънцата се сбират,
тайни творят сетива,
а Гордиев възел разплитат
най-нежните мисли в света...
И незнайно защо сме преплетени
в непонятно-резлива тъга,
придошла като гръмно разсветване
във най-черния цвят на нощта!...
© Мариана Папазикова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
