Необяснимо

Aug 5, 2010, 2:05 PM

Poetry

812 0 2

В дъжд от заглъхващи спомени
моите други лица
пак за надмощие борят се...!
Аз те разчитам едва -
руни, влюбени в камъка,
мъдрост от блед пергамент -
грабват ме, сипят ме с пясъка
на вечно неидващ момент:
в който слънцата се сбират,
тайни творят сетива,
а Гордиев възел разплитат
най-нежните мисли в света... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Необяснимо

Want to read more?

Random works