plami-6 (Плами)
692 4679
5 jul 2011, 19:03

Необятен навеки 

  Poesía » De amor
803 0 17

Необятен навеки

 

В нощ съдбовна сънувах очите ти.

С лунен лъч ги чертах в паметта.

Неподправена с грим синева

взида чудни мъниста във дните ми.

 

Оттогава очите ти, пленници,

режисират безкрай моя ден –

сини камъни, враснали в мен,

нереални, но предани сенчици.

 

А ти скиташ, щурееш в пъртините,

като ат в поднебесната степ...

Конски тропот, немил и свиреп,

отшумява в простора завинаги.

 

Мрачно бродиш по чужди пътеки –

устоял, необятен навеки.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??