plami-6 (Плами)
693 4679
5.07.2011 г., 19:03 ч.

Необятен навеки 

  Поезия » Любовна
848 0 17

Необятен навеки

 

В нощ съдбовна сънувах очите ти.

С лунен лъч ги чертах в паметта.

Неподправена с грим синева

взида чудни мъниста във дните ми.

 

Оттогава очите ти, пленници,

режисират безкрай моя ден –

сини камъни, враснали в мен,

нереални, но предани сенчици.

 

А ти скиташ, щурееш в пъртините,

като ат в поднебесната степ...

Конски тропот, немил и свиреп,

отшумява в простора завинаги.

 

Мрачно бродиш по чужди пътеки –

устоял, необятен навеки.

 

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??