Необятен навеки

Poetry » Love

985 0 17

Необятен навеки

В нощ съдбовна сънувах очите ти.

С лунен лъч ги чертах в паметта.

Неподправена с грим синева

взида чудни мъниста във дните ми.

Оттогава очите ти, пленници,

режисират безкрай моя ден –

сини камъни, враснали в мен,

нереални, но предани сенчици.

А ти скиташ, щурееш в пъртините,

като ат в поднебесната степ...

Конски тропот, немил и свиреп,

отшумява в простора завинаги.

Мрачно бродиш по чужди пътеки –

устоял, необятен навеки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AmazonkA (Марина Петрова)

2011-09-10T21:50:36+03:00
concertino (Дух на лютеницата)

Хареса ми.Оставя деликатно усещане за чистота!

2011-08-03T00:59:32+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

!

2011-08-01T16:38:43+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Поздравления, Пламъче.

2011-07-27T13:29:52+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Многокрасив сонет,Плами - силен и образен!Поздрав и прегръдка от мен!

2011-07-27T12:24:25+03:00