23 feb 2011, 21:42

Необятна нощ

743 0 6
Нежен е дъхът опалов на необятната ни нощ и ласките валят в палитрата на пролетна дъга, танцуват нашите тела във салса на страстта, ала не могат да намерят в близостта покой и търсят те да преоткрият своето небе на щастие и мъничко диамантена тъга, освободената от плен кристална чистота на Вечната, Зовяща, Обновяваща Любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Кръстана и Веска! Щастлив съм, че харесахте! Сърдечни поздрави!
  • Много красив стих, посветен на магията на любовта!
    Поздрави и за влюбения лирически герой и за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти Ели, щастлив съм че се отби в моя скромен свят!Поздрави!
  • Чудесен стих за една обновяваща любов, която преоткрива своето небе...
    Нещо дълбоко преживяно и искрено споделено с нас.
    За което ти благодаря, Ангел.
    Поздрави!
  • Благодаря Йорданка, радвам се, че ти хареса! Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...