23 feb 2011, 21:42

Необятна нощ

745 0 6
Нежен е дъхът опалов на необятната ни нощ и ласките валят в палитрата на пролетна дъга, танцуват нашите тела във салса на страстта, ала не могат да намерят в близостта покой и търсят те да преоткрият своето небе на щастие и мъничко диамантена тъга, освободената от плен кристална чистота на Вечната, Зовяща, Обновяваща Любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Кръстана и Веска! Щастлив съм, че харесахте! Сърдечни поздрави!
  • Много красив стих, посветен на магията на любовта!
    Поздрави и за влюбения лирически герой и за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти Ели, щастлив съм че се отби в моя скромен свят!Поздрави!
  • Чудесен стих за една обновяваща любов, която преоткрива своето небе...
    Нещо дълбоко преживяно и искрено споделено с нас.
    За което ти благодаря, Ангел.
    Поздрави!
  • Благодаря Йорданка, радвам се, че ти хареса! Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...