23 февр. 2011 г., 21:42

Необятна нощ

741 0 6
Нежен е дъхът опалов на необятната ни нощ и ласките валят в палитрата на пролетна дъга, танцуват нашите тела във салса на страстта, ала не могат да намерят в близостта покой и търсят те да преоткрият своето небе на щастие и мъничко диамантена тъга, освободената от плен кристална чистота на Вечната, Зовяща, Обновяваща Любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Кръстана и Веска! Щастлив съм, че харесахте! Сърдечни поздрави!
  • Много красив стих, посветен на магията на любовта!
    Поздрави и за влюбения лирически герой и за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти Ели, щастлив съм че се отби в моя скромен свят!Поздрави!
  • Чудесен стих за една обновяваща любов, която преоткрива своето небе...
    Нещо дълбоко преживяно и искрено споделено с нас.
    За което ти благодаря, Ангел.
    Поздрави!
  • Благодаря Йорданка, радвам се, че ти хареса! Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...