Feb 23, 2011, 9:42 PM

Необятна нощ

Poetry » Love

737 0 6

Нежен е дъхът опалов на необятната ни нощ и ласките валят в палитрата на пролетна дъга, танцуват нашите тела във салса на страстта, ала не могат да намерят в близостта покой и търсят те да преоткрият своето небе на щастие и мъничко диамантена тъга, освободената от плен кристална чистота на Вечната, Зовяща, Обновяваща Любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

angelbard (Ангел Филипов)

Благодаря ви Кръстана и Веска! Щастлив съм, че харесахте! Сърдечни поздрави!

2011-02-24T14:15:18+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много красив стих, посветен на магията на любовта!
Поздрави и за влюбения лирически герой и за прекрасния поет!
БЪДИ!

2011-02-24T12:41:08+02:00
angelbard (Ангел Филипов)

Благодаря ти Ели, щастлив съм че се отби в моя скромен свят!Поздрави!

2011-02-24T12:04:15+02:00
voda (Елица Ангелова)

Чудесен стих за една обновяваща любов, която преоткрива своето небе...
Нещо дълбоко преживяно и искрено споделено с нас.
За което ти благодаря, Ангел.
Поздрави!

2011-02-24T05:31:18+02:00
angelbard (Ангел Филипов)

Благодаря Йорданка, радвам се, че ти хареса! Поздрави!

2011-02-23T23:33:10+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0