yotovava (Валентина Йотова)
2503 20907
20 jul 2022, 14:59

Необятна планета 

  Poesía » Formas graves
262 5 14

НЕОБЯТНА ПЛАНЕТА

 

Навярно не разбирам любовта,

ако надеждата е сетен пристан.

Отглеждах дълго в себе си лисица,

в безсилен опит да опитомя.

 

И прага щом внезапно прекоси –

усетила дъха на свободата,

потъна тя сред ранната позлата

на есента, разпуснала коси.

 

Дъждът не спира в мене да вали.

Раздялата не знам дали пречиства,

ала горчи ми като див пелин.

 

Простих на раздробените стрелки.

Вълшебно беше – че да бъде истина.

И тъй бе истинско – че да боли.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинско е!
  • Благодаря, Миночка
  • Благодаря, Силве
  • Красиво.
  • Благодаря, Пастирче.
  • Прекрасен стих, Валя! Дъждът боли в мен!
  • "- Тук съм, под ябълковото дърво...
    - Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
    - Аз съм лисица - рече лисицата.
    - Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
    - Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
    - Ах, извинявай - каза малкият принц.
    Но като помисли, добави:
    - Какво значи "да опитомиш"?"

    и така - Какво значи "да опитомиш"?
    Прекрасно е!
  • Прегръщам те, Деничке
  • И това ми хареса, Вале прекрасно пишеш! Докосващо е!
  • Така е, Жаб.
  • Нямам достатъчно думи, спрях и съпреживях.
  • Да не си решила да правиш стихосбирка със сонети или поне цикъл за бъдеща книга, Валя? Би било много интересно, защото ти показваш впечатляващо майсторство в тази кратка трудна форма. Много силен втори терцин на финала, прелестно се е получило изграждането на поантата ти, мила! Силата е в това, да простиш "на раздробените стрелки" и да наситиш новото време със смисъл, въпреки болката в себе си!
  • О, много хубаво!
  • Раздялата винаги боли, но пък лисица си спомня за Малкия принц винаги, като види житата.
Propuestas
: ??:??