Необятна планета
НЕОБЯТНА ПЛАНЕТА
Навярно не разбирам любовта,
ако надеждата е сетен пристан.
Отглеждах дълго в себе си лисица,
в безсилен опит да опитомя.
И прага щом внезапно прекоси –
усетила дъха на свободата,
потъна тя сред ранната позлата
на есента, разпуснала коси.
Дъждът не спира в мене да вали.
Раздялата не знам дали пречиства,
ала горчи ми като див пелин.
Простих на раздробените стрелки.
Вълшебно беше – че да бъде истина.
И тъй бе истинско – че да боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
