4 jul 2008, 7:26

Необятност 

  Poesía
684 0 6

                Необятност

 

 

 

В огромните космични измерения

животът ми е като фин прашец -

печално дребен, пълен с изкушения,

създаден от великия Творец.

 

Захвърлена сред бляскави галактики,

душата ми с надежда търси път.

Потънала в плътта на необятното,

с любов извайвам свой уютен кът.

 

Забравила размера и мащабите,

законите на този макросвят,

градя наивно крепости и замъци

с надеждата мига да съхраня!

 

© Калина Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??