4.07.2008 г., 7:26 ч.

Необятност 

  Поезия
723 0 6

                Необятност

 

 

 

В огромните космични измерения

животът ми е като фин прашец -

печално дребен, пълен с изкушения,

създаден от великия Творец.

 

Захвърлена сред бляскави галактики,

душата ми с надежда търси път.

Потънала в плътта на необятното,

с любов извайвам свой уютен кът.

 

Забравила размера и мащабите,

законите на този макросвят,

градя наивно крепости и замъци

с надеждата мига да съхраня!

 

© Калина Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??