9 ago 2016, 0:54  

...Необятността в душата...

564 3 7

...Необятността в душата...

 

Живееш в отсъствието
в скалата на живота ми,
в пропастта на дните ми,
в пределите на устните ми,
в дълбините на ръцете ми...
 
Живееш в мълчанието,
в вакуума на погледа ми,
в тъгата, хрипа на гласа ми,
в самотата на съществото ми,
в носталгия на сърцето ми...
 
Живееш в необятността, в душата ми,
в същността на това стихотворение,
безгранична като сълзите на морето,
вечната светлина в душата ми...

Ти си несломимото присъствие!

 

Силата, спасението, безпределността,

вика, пълнотата, радостта, споделянето,

отдаването, кътчетата и ъгълчетата,

отвън и отвътре, цялото ми аз, всеки миг...,

животът без страх от смъртта,

стъпките ми, изборите ми, любовта...,

 

в която се чувствам безкрайна, необятна...

въпреки всичко, каквото и да се случи,

където и да се намираме..., във всяка тъмнина

и светлина - ти си моята сбъдваща се мечта!

Ти си необятността, твореца на живота ми...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рори, Васи, Младен, Елмаза, Дани, Мариан - Благодаря ви от все сърце!
    Благодаря на всички наминали!
  • Лили, тайничко си пожелах частица от тази необятност! Толкова хубаво си го написала! Истинско вълшебство!
  • Уникално красиво...!
  • Прочетох с усмивка и умиление! И това ще си го нося цял ден.
  • "където и да се намираме..., във всяка тъмнина и светлина - ти си моята сбъдваща се мечта!"

    Тук си казала всичко съществено, Калиа! Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...