...Необятността в душата...
...Необятността в душата...
Живееш в отсъствието
в скалата на живота ми,
в пропастта на дните ми,
в пределите на устните ми,
в дълбините на ръцете ми...
Живееш в мълчанието,
в вакуума на погледа ми,
в тъгата, хрипа на гласа ми,
в самотата на съществото ми,
в носталгия на сърцето ми...
Живееш в необятността, в душата ми,
в същността на това стихотворение,
безгранична като сълзите на морето,
вечната светлина в душата ми...
Ти си несломимото присъствие!
Силата, спасението, безпределността,
вика, пълнотата, радостта, споделянето,
отдаването, кътчетата и ъгълчетата,
отвън и отвътре, цялото ми аз, всеки миг...,
животът без страх от смъртта,
стъпките ми, изборите ми, любовта...,
в която се чувствам безкрайна, необятна...
въпреки всичко, каквото и да се случи,
където и да се намираме..., във всяка тъмнина
и светлина - ти си моята сбъдваща се мечта!
Ти си необятността, твореца на живота ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
