24 feb 2006, 10:26

НЕОЧАКВАНА ОБИЧ 

  Poesía
783 0 6
Заля ме придошлa вълна.
Потъвам,
не мога да плувам.
Помогни ми !
Ако можеш спаси ме!
Извади ме от тези води.
И със мен поплачи.
В буен огън от жертвени клади,
аз изгарям и чезна,
и сърцето ми спира.
Към мен ръце протегни!
Ако можеш спаси ме!
Даже ръцете ти да изгорят,
Щом стигнат моите устни до тях
обич и болка ще се слеят
ръцете ти ще оздравеят. 
Буря поде ме .
Завъртя ме вихрушка,
ще ме разбие в скалата отсреща.
Ако можеш ,спаси ме!
Покрий ме с прегръдка!
Ще си измислим криле.Ще летим!
Та дoри после да се разбием.
Ще литнем високо, високо
до мечтите ще стигнем .
Неочаквана обич!
Непозната и толкова близка!
Аз за теб съм живяла!







 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво! Така си е супер! Не го поправяй
  • писателче-как?Така го чувствам,иначе няма да е същото.
  • Хубаво е,а щом и ти самата си го харесваш,няма какво да се косиш дали на всички ще им хареса!6!
  • Море от нежност...,океан от любов...Буря от чувства!Много ми харесва,Жени! от мен /6/
  • Благодаря!
    Прочетох си го няколко пъти.
    Точно това е което чувствам.
    За първи път си пиша 6 и
    си вярвам .
    Остава и вие да ми повярвате
  • 6
    ако искаш последното изречение пипни го малко?..нали теб все съм искала.., но и така е силно!
Propuestas
: ??:??