8 may 2011, 22:27

Неочакване

  Poesía
2.1K 0 6

Имах дни...

Ту  тъжни, ту  щастливи,

изгреви и залези красиви.

Затварях  дълги нощи

с нелюбов.

Прегръщах утрото

и  чувах  зов.

А днес?...

В сезона "Неочакване"

витая.

Последната си роля

тук "играя".

Искри, боли, догаря

мойта клада.

Забравих как се моли

за пощада.

Орисана...

Блещукам си... И тлея.

Дарените си мигове

живея със пълна чаша

спомени пенливи.

Ту  тъжни, ту  щастливи...

Изгреви и  залези красиви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогнахте ме! Благодаря ви,Галка, Ивчо, Нина, Силви, Оги!
    Стоплихте душата ми!
    Прегъщам ви, сърдечно!
  • Прекрасен, звънлив и изстрадан стих - Поетична прелест!
    Благодаря ти, Лилия!
  • Понякога ми се иска да протегна ръце през хилядите километри и да те прегърна. Да се взра преко сили през географиите и да те видя пред твоя блок: разхождайки се с аристократичната си осанка - останала докрай висока и за приятели, и за врагове. Снишавайки се, минавам из полетата на твоята поезия, Лили, взел в душата си слънцата на твоите сезони, с които съм двойно по-богат, където и да ида. Благодаря ти, мила. Теб човек не може да не те обича: член на литературно сдружение (РЕКАТА И ПРИЯТЕЛИ)Ивайло Терзийски
  • Благодаря Ви, Нина и Дияна, че сте спрели при мен и сте харесали моето откровение.
  • Красиво е!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...