8.05.2011 г., 22:27 ч.

Неочакване 

  Поезия
1241 0 6

Имах дни...

Ту  тъжни, ту  щастливи,

изгреви и залези красиви.

Затварях  дълги нощи

с нелюбов.

Прегръщах утрото

и  чувах  зов.

А днес?...

В сезона "Неочакване"

витая.

Последната си роля

тук "играя".

Искри, боли, догаря

мойта клада.

Забравих как се моли

за пощада.

Орисана...

Блещукам си... И тлея.

Дарените си мигове

живея със пълна чаша

спомени пенливи.

Ту  тъжни, ту  щастливи...

Изгреви и  залези красиви...

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трогнахте ме! Благодаря ви,Галка, Ивчо, Нина, Силви, Оги!
    Стоплихте душата ми!
    Прегъщам ви, сърдечно!
  • Прекрасен, звънлив и изстрадан стих - Поетична прелест!
    Благодаря ти, Лилия!
  • Понякога ми се иска да протегна ръце през хилядите километри и да те прегърна. Да се взра преко сили през географиите и да те видя пред твоя блок: разхождайки се с аристократичната си осанка - останала докрай висока и за приятели, и за врагове. Снишавайки се, минавам из полетата на твоята поезия, Лили, взел в душата си слънцата на твоите сезони, с които съм двойно по-богат, където и да ида. Благодаря ти, мила. Теб човек не може да не те обича: член на литературно сдружение (РЕКАТА И ПРИЯТЕЛИ)Ивайло Терзийски
  • Благодаря Ви, Нина и Дияна, че сте спрели при мен и сте харесали моето откровение.
  • Красиво е!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??