Имах дни...
Ту тъжни, ту щастливи,
изгреви и залези красиви.
Затварях дълги нощи
с нелюбов.
Прегръщах утрото
и чувах зов.
А днес?...
В сезона "Неочакване"
витая.
Последната си роля
тук "играя".
Искри, боли, догаря
мойта клада.
Забравих как се моли
за пощада.
Орисана...
Блещукам си... И тлея.
Дарените си мигове
живея със пълна чаша
спомени пенливи.
Ту тъжни, ту щастливи...
Изгреви и залези красиви...
© Лилия Велчева Всички права запазени
Стоплихте душата ми!
Прегъщам ви, сърдечно!