7 ene 2011, 23:55

Неочаквано

  Poesía
1.5K 0 21

Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,

да отрониш невинно от дървото ни ябълки.

Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,

че ще стигне дотук този свят от предатели.

 

Само аз съм очаквала като тътен да викнеш,

градове да рушиш в тази сляпа безкрайност.

Само не да простиш. И задъхан да искаш,

вместо дива любов, да останем приятели. . .

 

Само не оскърбен да се гушиш във рани.

Предпочитам торнадо на прах да ме смели.

На това му се казва хептен оцеляване.

Друго име е всъщност на мъртво родени.

 

Все ще мога да стана и с надежди безплътни,

дори и да няма нищо здраво във мене.

Поискай живот! И като хап ще преглътна

всичко друго, с което не успя да ме вземеш,

 

всичко друго, с което си отчупвал по малко

от душата ми - къща на диви светулки.

Това ще е краят на свят от реалности.

И начало на свят, в който с теб ще се случим. . .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разби ме!!
    (Къде ми отнесе покрива!!?)
    Възхитен съм, наистина! В теб има толкова много...
  • Много, много добра поезия, една от най-добрите в сайта...!Бях!
  • Хей, Ем, случва се най-очакваното... Ти да си невероятно добра. Благодаря за удоволствието.
  • ЕМи съм, но благодаря, че сте тук!
  • Е, това показва, че истинските поети го носят в себе си... вдъхновението и таланта. Съдбата те е орисала - ти си поет!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...