7.01.2011 г., 23:55

Неочаквано

1.5K 0 21

Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,

да отрониш невинно от дървото ни ябълки.

Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,

че ще стигне дотук този свят от предатели.

 

Само аз съм очаквала като тътен да викнеш,

градове да рушиш в тази сляпа безкрайност.

Само не да простиш. И задъхан да искаш,

вместо дива любов, да останем приятели. . .

 

Само не оскърбен да се гушиш във рани.

Предпочитам торнадо на прах да ме смели.

На това му се казва хептен оцеляване.

Друго име е всъщност на мъртво родени.

 

Все ще мога да стана и с надежди безплътни,

дори и да няма нищо здраво във мене.

Поискай живот! И като хап ще преглътна

всичко друго, с което не успя да ме вземеш,

 

всичко друго, с което си отчупвал по малко

от душата ми - къща на диви светулки.

Това ще е краят на свят от реалности.

И начало на свят, в който с теб ще се случим. . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разби ме!!
    (Къде ми отнесе покрива!!?)
    Възхитен съм, наистина! В теб има толкова много...
  • Много, много добра поезия, една от най-добрите в сайта...!Бях!
  • Хей, Ем, случва се най-очакваното... Ти да си невероятно добра. Благодаря за удоволствието.
  • ЕМи съм, но благодаря, че сте тук!
  • Е, това показва, че истинските поети го носят в себе си... вдъхновението и таланта. Съдбата те е орисала - ти си поет!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...