7.01.2011 г., 23:55

Неочаквано

1.5K 0 21

Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,

да отрониш невинно от дървото ни ябълки.

Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,

че ще стигне дотук този свят от предатели.

 

Само аз съм очаквала като тътен да викнеш,

градове да рушиш в тази сляпа безкрайност.

Само не да простиш. И задъхан да искаш,

вместо дива любов, да останем приятели. . .

 

Само не оскърбен да се гушиш във рани.

Предпочитам торнадо на прах да ме смели.

На това му се казва хептен оцеляване.

Друго име е всъщност на мъртво родени.

 

Все ще мога да стана и с надежди безплътни,

дори и да няма нищо здраво във мене.

Поискай живот! И като хап ще преглътна

всичко друго, с което не успя да ме вземеш,

 

всичко друго, с което си отчупвал по малко

от душата ми - къща на диви светулки.

Това ще е краят на свят от реалности.

И начало на свят, в който с теб ще се случим. . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разби ме!!
    (Къде ми отнесе покрива!!?)
    Възхитен съм, наистина! В теб има толкова много...
  • Много, много добра поезия, една от най-добрите в сайта...!Бях!
  • Хей, Ем, случва се най-очакваното... Ти да си невероятно добра. Благодаря за удоволствието.
  • ЕМи съм, но благодаря, че сте тук!
  • Е, това показва, че истинските поети го носят в себе си... вдъхновението и таланта. Съдбата те е орисала - ти си поет!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...