7.01.2011 г., 23:55

Неочаквано

1.5K 0 21

Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,

да отрониш невинно от дървото ни ябълки.

Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,

че ще стигне дотук този свят от предатели.

 

Само аз съм очаквала като тътен да викнеш,

градове да рушиш в тази сляпа безкрайност.

Само не да простиш. И задъхан да искаш,

вместо дива любов, да останем приятели. . .

 

Само не оскърбен да се гушиш във рани.

Предпочитам торнадо на прах да ме смели.

На това му се казва хептен оцеляване.

Друго име е всъщност на мъртво родени.

 

Все ще мога да стана и с надежди безплътни,

дори и да няма нищо здраво във мене.

Поискай живот! И като хап ще преглътна

всичко друго, с което не успя да ме вземеш,

 

всичко друго, с което си отчупвал по малко

от душата ми - къща на диви светулки.

Това ще е краят на свят от реалности.

И начало на свят, в който с теб ще се случим. . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разби ме!!
    (Къде ми отнесе покрива!!?)
    Възхитен съм, наистина! В теб има толкова много...
  • Много, много добра поезия, една от най-добрите в сайта...!Бях!
  • Хей, Ем, случва се най-очакваното... Ти да си невероятно добра. Благодаря за удоволствието.
  • ЕМи съм, но благодаря, че сте тук!
  • Е, това показва, че истинските поети го носят в себе си... вдъхновението и таланта. Съдбата те е орисала - ти си поет!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...