Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,
да отрониш невинно от дървото ни ябълки.
Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,
че ще стигне дотук този свят от предатели.
Само аз съм очаквала като тътен да викнеш,
градове да рушиш в тази сляпа безкрайност.
Само не да простиш. И задъхан да искаш,
вместо дива любов, да останем приятели. . .
Само не оскърбен да се гушиш във рани.
Предпочитам торнадо на прах да ме смели.
На това му се казва хептен оцеляване.
Друго име е всъщност на мъртво родени.
Все ще мога да стана и с надежди безплътни,
дори и да няма нищо здраво във мене.
Поискай живот! И като хап ще преглътна
всичко друго, с което не успя да ме вземеш,
всичко друго, с което си отчупвал по малко
от душата ми - къща на диви светулки.
Това ще е краят на свят от реалности.
И начало на свят, в който с теб ще се случим. . .
© Ем All rights reserved.
(Къде ми отнесе покрива!!?)
Възхитен съм, наистина! В теб има толкова много...