mili4ka_ (Милица Игнатова) mili4ka_ (Милица Игнатова)
111
25 nov 2007, 11:09

Неопитомен

997 0 19

По гръбнака на Вселената ли ще полазиш,

че да дойдеш пак при мене верен?

Не можеш любовта си да погазиш,

да се преструваш на суров и черен...

 

Пусни ме до сърцето ти да се докосна,

тихи стъпки ще нареждам в тишината.

Ще бъда свежест - във очите - росна,

ще бъда спътник в тъмнината.

 

А ти си вятър, който носи спомен златен.

Природна стихия, дори феномен!

Ще те вдишвам, да те има в мене ароматен.

Обичаш ме по начин див, неопитомен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0