25 nov 2007, 11:09

Неопитомен 

  Poesía » De amor
797 0 19

По гръбнака на Вселената ли ще полазиш,

че да дойдеш пак при мене верен?

Не можеш любовта си да погазиш,

да се преструваш на суров и черен...

 

Пусни ме до сърцето ти да се докосна,

тихи стъпки ще нареждам в тишината.

Ще бъда свежест - във очите - росна,

ще бъда спътник в тъмнината.

 

А ти си вятър, който носи спомен златен.

Природна стихия, дори феномен!

Ще те вдишвам, да те има в мене ароматен.

Обичаш ме по начин див, неопитомен...

 

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??