mili4ka_ (Милица Игнатова) mili4ka_ (Милица Игнатова)
111
25 nov 2007, 11:09

Неопитомен

1K 0 19

По гръбнака на Вселената ли ще полазиш,

че да дойдеш пак при мене верен?

Не можеш любовта си да погазиш,

да се преструваш на суров и черен...

 

Пусни ме до сърцето ти да се докосна,

тихи стъпки ще нареждам в тишината.

Ще бъда свежест - във очите - росна,

ще бъда спътник в тъмнината.

 

А ти си вятър, който носи спомен златен.

Природна стихия, дори феномен!

Ще те вдишвам, да те има в мене ароматен.

Обичаш ме по начин див, неопитомен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0