По гръбнака на Вселената ли ще полазиш,
че да дойдеш пак при мене верен?
Не можеш любовта си да погазиш,
да се преструваш на суров и черен...
Пусни ме до сърцето ти да се докосна,
тихи стъпки ще нареждам в тишината.
Ще бъда свежест - във очите - росна,
ще бъда спътник в тъмнината.
А ти си вятър, който носи спомен златен.
Природна стихия, дори феномен!
Ще те вдишвам, да те има в мене ароматен.
Обичаш ме по начин див, неопитомен...
© Милица Игнатова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
