По гръбнака на Вселената ли ще полазиш,
че да дойдеш пак при мене верен?
Не можеш любовта си да погазиш,
да се преструваш на суров и черен...
Пусни ме до сърцето ти да се докосна,
тихи стъпки ще нареждам в тишината.
Ще бъда свежест - във очите - росна,
ще бъда спътник в тъмнината.
А ти си вятър, който носи спомен златен.
Природна стихия, дори феномен!
Ще те вдишвам, да те има в мене ароматен.
Обичаш ме по начин див, неопитомен...
© Милица Игнатова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
