25 нояб. 2007 г., 11:09

Неопитомен 

  Поэзия » Любовная
758 0 19

По гръбнака на Вселената ли ще полазиш,

че да дойдеш пак при мене верен?

Не можеш любовта си да погазиш,

да се преструваш на суров и черен...

 

Пусни ме до сърцето ти да се докосна,

тихи стъпки ще нареждам в тишината.

Ще бъда свежест - във очите - росна,

ще бъда спътник в тъмнината.

 

А ти си вятър, който носи спомен златен.

Природна стихия, дори феномен!

Ще те вдишвам, да те има в мене ароматен.

Обичаш ме по начин див, неопитомен...

 

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??