Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
19 mar 2013, 21:05  

Неосъзната сила 

  Poesía » Filosófica
777 0 10

Всеки ден, даром даден, по утрото страшно личи.

Гилотината яростно свети на мислите скришни.

Вчера ято от птици загнездиха в мойте очи

светла жажда за полет и шепа дъждовни въздишки.

 

Как животът обаче да тръгне по мед и масло:

в коридора жената току с вратовръзка ме "беси".

После как да не кажеш, че бракът е сладко тегло,

а не вечния сблъсък на его или интереси.

 

И стремглаво се сбутвам в раздрънкан червен автобус -

миризмите на чесън и пот се раздиплят на катове:

(знам рецептите адови вече почти наизуст)

и на острите лакти, дръгливи, обирам отката.

 

В този трафик се щурам, по-дълго дори и от век.

Шефът всички заблуди излишни любезничко снема:

- Съкращавам отдела, колега, от днеска с човек...

сякаш сменя спокойно от утре работното време.

 

Ще намигна край входа на нашия нощен пазач,

ще му махна с крило. Всяка сила е неосъзната:

топъл вятър ще люшне тогава внезапно по здрач

на приятелски кораб далече, заседнал, платната...

 

 

 

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Всяка сила е неосъзната..." Когато я осъзнаем, силата се превръща в качество. Много хубаво стихотворение, Ив!
  • Жажда за полет- добре.Къде отлита мъж на средна възраст?
    Хубаво си го написал.
  • Благодаря ви, приятели:

    liliv (Лилия Велчева)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    nikkollina (Ниа )
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    rajsun (Райчо Русев)
    voda (Елица Ангелова)
    oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов)
  • Поздрави, сърдечни!!!
  • Осъзнаването на силата идва с отговорността на избора- с лакти или с крило да се впишеш...
  • Поздрав и от мен!
  • Мммм..., по мед и масло...!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Явно, силата е вече осъзната, щом си я описал многостранно -с философски поглед...
  • Поздрав!
Propuestas
: ??:??