Неосъзната сила
Всеки ден, даром даден, по утрото страшно личи.
Гилотината яростно свети на мислите скришни.
Вчера ято от птици загнездиха в мойте очи
светла жажда за полет и шепа дъждовни въздишки.
Как животът обаче да тръгне по мед и масло:
в коридора жената току с вратовръзка ме "беси".
После как да не кажеш, че бракът е сладко тегло,
а не вечния сблъсък на его или интереси.
И стремглаво се сбутвам в раздрънкан червен автобус -
миризмите на чесън и пот се раздиплят на катове:
(знам рецептите адови вече почти наизуст)
и на острите лакти, дръгливи, обирам отката.
В този трафик се щурам, по-дълго дори и от век.
Шефът всички заблуди излишни любезничко снема:
- Съкращавам отдела, колега, от днеска с човек...
сякаш сменя спокойно от утре работното време.
Ще намигна край входа на нашия нощен пазач,
ще му махна с крило. Всяка сила е неосъзната:
топъл вятър ще люшне тогава внезапно по здрач
на приятелски кораб далече, заседнал, платната...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
