Неосъзната сила
Всеки ден, даром даден, по утрото страшно личи.
Гилотината яростно свети на мислите скришни.
Вчера ято от птици загнездиха в мойте очи
светла жажда за полет и шепа дъждовни въздишки.
Как животът обаче да тръгне по мед и масло:
в коридора жената току с вратовръзка ме "беси".
После как да не кажеш, че бракът е сладко тегло,
а не вечния сблъсък на его или интереси.
И стремглаво се сбутвам в раздрънкан червен автобус -
миризмите на чесън и пот се раздиплят на катове:
(знам рецептите адови вече почти наизуст)
и на острите лакти, дръгливи, обирам отката.
В този трафик се щурам, по-дълго дори и от век.
Шефът всички заблуди излишни любезничко снема:
- Съкращавам отдела, колега, от днеска с човек...
сякаш сменя спокойно от утре работното време.
Ще намигна край входа на нашия нощен пазач,
ще му махна с крило. Всяка сила е неосъзната:
топъл вятър ще люшне тогава внезапно по здрач
на приятелски кораб далече, заседнал, платната...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
