21 ene 2014, 22:37

Неоткрила спасение

854 0 1

Понякога, когато мракът обгърне душата ми,

не виждам път, не виждам спасение...

Животът препуска край мен, като забързани влакове,

а аз падам на релсите, неоткрила спасение...

Филми всякакви, всеки ден гледам,

а ми казват че това било реалността - 

страх, глад, безчовечност, тирания -

не виждам смисъла, не виждам спасение...

Свивам се в ъгъла като малко дете и плача,

неоткриваща спасение...

Вълни от глупост и жестокост ме заливат - 

замръзвам, неоткрила спасение...

 

Къде ми е сега магическата пръчка,

къде е джинът от лампата,

къде е златната рибка...

Къде са вълшебствата?

Ще поискам спасение, мир и любов за всички!

 

Но това не е приказка...

Това е реалност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Тодорова-Вачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...