Понякога, когато мракът обгърне душата ми,
не виждам път, не виждам спасение...
Животът препуска край мен, като забързани влакове,
а аз падам на релсите, неоткрила спасение...
Филми всякакви, всеки ден гледам,
а ми казват че това било реалността -
страх, глад, безчовечност, тирания -
не виждам смисъла, не виждам спасение...
Свивам се в ъгъла като малко дете и плача,
неоткриваща спасение...
Вълни от глупост и жестокост ме заливат -
замръзвам, неоткрила спасение... ...