21 янв. 2014 г., 22:37

Неоткрила спасение

851 0 1

Понякога, когато мракът обгърне душата ми,

не виждам път, не виждам спасение...

Животът препуска край мен, като забързани влакове,

а аз падам на релсите, неоткрила спасение...

Филми всякакви, всеки ден гледам,

а ми казват че това било реалността - 

страх, глад, безчовечност, тирания -

не виждам смисъла, не виждам спасение...

Свивам се в ъгъла като малко дете и плача,

неоткриваща спасение...

Вълни от глупост и жестокост ме заливат - 

замръзвам, неоткрила спасение...

 

Къде ми е сега магическата пръчка,

къде е джинът от лампата,

къде е златната рибка...

Къде са вълшебствата?

Ще поискам спасение, мир и любов за всички!

 

Но това не е приказка...

Това е реалност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Тодорова-Вачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...