23 feb 2023, 19:19  

Неотминало минало 

  Poesía
397 1 2

Сядам до теб уморено,

докосвам червена коса,

каната е скрила умело

един признак на старостта.

 

Някъде бръчици малки

допълват красиво лице.

Прикриваш ги със мазилки,

но колко изящни са те.

 

Отнесена във екрана

към мен поглеждаш едва

и вероятно се чудиш,

какво ме прихваща сега.

 

Аз пък се чудя кога ли,

последно се смееше с мен

и радости и проблеми

споделяхме ден подир ден.

 

Времето тихо отмива

стъпките в пясък след нас,

животът попритъпил е

нашта младежка захлас.

 

Само че пак съм до тебе

и пак те държа за ръка,

забравил за думата "време"

във скута ти слагам глава.

© Èдин Гравън Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Коментарът на Жабока ме доведе тук, но установих, че съм го чела и ми е харесало!
    Честита Нова година! Нека е благодатна!
  • Много красив стих! Времето не е променило истинската любов!
    Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??