Неотминало минало

23.02.2023 г., 19:19 ч. 2023-10-07T02:06:46+03:00

Поезия

399 1 2

Сядам до теб уморено,

докосвам червена коса,

каната е скрила умело

един признак на старостта.

Някъде бръчици малки

допълват красиво лице.

Прикриваш ги със мазилки,

но колко изящни са те.

Отнесена във екрана

към мен поглеждаш едва

и вероятно се чудиш,

какво ме прихваща сега.

Аз пък се чудя кога ли,

последно се смееше с мен

и радости и проблеми

споделяхме ден подир ден.

Времето тихо отмива

стъпките в пясък след нас,

животът попритъпил е

нашта младежка захлас.

Само че пак съм до тебе

и пак те държа за ръка,

забравил за думата "време"

във скута ти слагам глава.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.