Неозаглавено

Пролет е. Птички пеят.

Хора чувам нейде как се смеят.

Само в моята душа е есен.

Само аз не чувам песен.

В този хубав ден

сетих се за миналата есен,

когато бе ти до мен

и за нас животът бе песен.

Помниш ли как всичко бе за нас прекрасно?

Небето - безоблачно и ясно.

Шарени бяха листата, усмихнати децата,

а любовта ни гореше неспирно в сърцата.

Празник бе за нас всеки ден,

когато аз бях до теб и ти бе до мен.

Не знам Бог или демон жесток ни раздели,

но знам, че ще сме заедно пак, нали?

В този сив ден пак мисля за нея.

Ах, само как копнея

да съм до нея сега.

Най-сетне разбрах, няма друг начин, освен да умра.