Oct 7, 2009, 4:54 PM  

Неозаглавено 

  Poetry » Love
1144 0 0
Пролет е. Птички пеят.
Хора чувам нейде как се смеят.
Само в моята душа е есен.
Само аз не чувам песен.
В този хубав ден
сетих се за миналата есен,
когато бе ти до мен
и за нас животът бе песен.
Помниш ли как всичко бе за нас прекрасно?
Небето - безоблачно и ясно.
Шарени бяха листата, усмихнати децата,
а любовта ни гореше неспирно в сърцата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Гаврилов All rights reserved.

Random works
: ??:??