Пролет е. Птички пеят.
Хора чувам нейде как се смеят.
Само в моята душа е есен.
Само аз не чувам песен.
В този хубав ден
сетих се за миналата есен,
когато бе ти до мен
и за нас животът бе песен.
Помниш ли как всичко бе за нас прекрасно?
Небето - безоблачно и ясно.
Шарени бяха листата, усмихнати децата,
а любовта ни гореше неспирно в сърцата.
Празник бе за нас всеки ден,
когато аз бях до теб и ти бе до мен.
Не знам Бог или демон жесток ни раздели,
но знам, че ще сме заедно пак, нали?
В този сив ден пак мисля за нея.
Ах, само как копнея
да съм до нея сега.
Най-сетне разбрах, няма друг начин, освен да умра.
© Христо Гаврилов Всички права запазени