7.10.2009 г., 16:54  

Неозаглавено

1.4K 0 0

Пролет е. Птички пеят.

Хора чувам нейде как се смеят.

Само в моята душа е есен.

Само аз не чувам песен.

 

В този хубав ден

сетих се за миналата есен,

когато бе ти до мен

и за нас животът бе песен.

 

Помниш ли как всичко бе за нас прекрасно?

Небето - безоблачно и ясно.

Шарени бяха листата, усмихнати децата,

а любовта ни гореше неспирно в сърцата.

 

Празник бе за нас всеки ден,

когато аз бях до теб и ти бе до мен.

Не знам Бог или демон жесток ни раздели,

но знам, че ще сме заедно пак, нали?

 

В този сив ден пак мисля за нея.

Ах, само как копнея

да съм до нея сега.

Най-сетне разбрах, няма друг начин, освен да умра.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Гаврилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...