4 feb 2012, 21:32

Неподходящ

  Poesía » Otra
1.3K 0 6

Този мъж не е за мен!
Разпилява ме и ме събира.
Боже! Мисли си, че е роден
вечер ризата ми да съдира.

Смята, че е участ зла
първата ми женска същност.
А със втората едва застла
мъжката си празна къща.

И ме пожела така - във храм.
На стената му - една икона.
Доживотно да остана там,
на ръждясалите три пирона.

Той ще бъде после роб,
но в момента не разбира.
Смята, че в един живот
като вино обичта превира.

И примрял от мъжкия си страх,
в себе си самия ме отрича...
Щях да бъда второто му аз -
просто ако беше ме обичал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Ники и Евгения!
  • Браво
  • Поздравления!
    Голям талант си!
    Обичам, да те чета!
  • "И ме пожела във храм."
    "И примрял от мъжки страх"
    Ще си вляза аз в ритъм, ама време трябва
    -------------------------------------------------------
    На Христов - всичко метафори бе Не се стряскай. Сега такива "за забавление" под път и над път, лесно се намират...
  • Много ми хареса! Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...