4 feb 2012, 21:32

Неподходящ 

  Poesía » Otra
930 0 6

Този мъж не е за мен!
Разпилява ме и ме събира.
Боже! Мисли си, че е роден
вечер ризата ми да съдира.

Смята, че е участ зла
първата ми женска същност.
А със втората едва застла
мъжката си празна къща.

И ме пожела така - във храм.
На стената му - една икона.
Доживотно да остана там,
на ръждясалите три пирона.

Той ще бъде после роб,
но в момента не разбира.
Смята, че в един живот
като вино обичта превира.

И примрял от мъжкия си страх,
в себе си самия ме отрича...
Щях да бъда второто му аз -
просто ако беше ме обичал.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Ники и Евгения!
  • Браво
  • Поздравления!
    Голям талант си!
    Обичам, да те чета!
  • "И ме пожела във храм."
    "И примрял от мъжки страх"
    Ще си вляза аз в ритъм, ама време трябва
    -------------------------------------------------------
    На Христов - всичко метафори бе Не се стряскай. Сега такива "за забавление" под път и над път, лесно се намират...
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • От къде измисли ги тия
    че те имам аз за лошотия
    и че на пирони ще те слагам да висиш
    а не нормалните неща да твориш?

    Не искам аз жена за допълнение
    а в живота да ми носи забавление.
    И не само онези в кревата
    а всички, всички на земята.
Propuestas
: ??:??