4.02.2012 г., 21:32

Неподходящ

1.3K 0 6

Този мъж не е за мен!
Разпилява ме и ме събира.
Боже! Мисли си, че е роден
вечер ризата ми да съдира.

Смята, че е участ зла
първата ми женска същност.
А със втората едва застла
мъжката си празна къща.

И ме пожела така - във храм.
На стената му - една икона.
Доживотно да остана там,
на ръждясалите три пирона.

Той ще бъде после роб,
но в момента не разбира.
Смята, че в един живот
като вино обичта превира.

И примрял от мъжкия си страх,
в себе си самия ме отрича...
Щях да бъда второто му аз -
просто ако беше ме обичал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Ники и Евгения!
  • Браво
  • Поздравления!
    Голям талант си!
    Обичам, да те чета!
  • "И ме пожела във храм."
    "И примрял от мъжки страх"
    Ще си вляза аз в ритъм, ама време трябва
    -------------------------------------------------------
    На Христов - всичко метафори бе Не се стряскай. Сега такива "за забавление" под път и над път, лесно се намират...
  • Много ми хареса! Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...