sofist (Авитохол)
31 32
9 may 2019, 23:45  

Неподходящото момиче 

  Poesía » De amor
1126 3 3

Неподходящото момиче

 

Любов, която е тъга

и цъфнало в снега кокиче.

Мехлем за мойта самота.

Защо ли още те обичам?

Защо след сенките вървя?

Макар, че на глупак приличам,

наистина ли е така?

 

Със тебе всичко ни разделя

Години, знание, мечти.

Едничка болката спечели,

сърцата ни и ни сплоти.

Илюзията на душите

Ни носи скръбна красота.

Кажи ми, Господи, кажи ми

Защо се лутам по света?

Нима е късно да обичам

Но пък е рано да умра.

 

Животът ми е пусто място.

Духът е още неразкрит.

И пътят все е тъй неясен,

а пак срамът е упорит.

И аз не мога да изляза

От омагьосания кръг.

Изгря ме като проказа

че слабостта ми е недъг.

 

И в този мрак, и в тази бездна,

неподходящата жена,

помага ми да не изчезна

Като магична светлина.

Като блуждаещи огньове

в блатата сред гробовен студ.

И аз не знам дали съм влюбен

или навярно просто луд.

 

В годините на мойта младост

Изгубих вяра в любовта

И мислех вече няма радост

Щом никоя не ме избра

 

Възможно е да съм безумен,

да е капан на слабостта.

Но питам се, след толкова молитви.

Защо дойде едничка тя?

© Авитохол Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??