Неподходящото момиче
Неподходящото момиче
Любов, която е тъга
и цъфнало в снега кокиче.
Мехлем за мойта самота.
Защо ли още те обичам?
Защо след сенките вървя?
Макар, че на глупак приличам,
наистина ли е така?
Със тебе всичко ни разделя
Години, знание, мечти.
Едничка болката спечели,
сърцата ни и ни сплоти.
Илюзията на душите
Ни носи скръбна красота.
Кажи ми, Господи, кажи ми
Защо се лутам по света?
Нима е късно да обичам
Но пък е рано да умра.
Животът ми е пусто място.
Духът е още неразкрит.
И пътят все е тъй неясен,
а пак срамът е упорит.
И аз не мога да изляза
От омагьосания кръг.
Изгря ме като проказа
че слабостта ми е недъг.
И в този мрак, и в тази бездна,
неподходящата жена,
помага ми да не изчезна
Като магична светлина.
Като блуждаещи огньове
в блатата сред гробовен студ.
И аз не знам дали съм влюбен
или навярно просто луд.
В годините на мойта младост
Изгубих вяра в любовта
И мислех вече няма радост
Щом никоя не ме избра
Възможно е да съм безумен,
да е капан на слабостта.
Но питам се, след толкова молитви.
Защо дойде едничка тя?
© Авитохол All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво!
-
Дълбоко. Замислящо. Неподходящото за света, никога не съвпада с истинското неподходящо, така че...
-
Харесва ми!
