1 may 2020, 12:56

Неподписано

  Poesía
1.6K 0 1

Откъсвал ли си листчета от цвете,

отчаяно оставяйки едно?

Поисквал ли си някога да пратиш,

тъжно, неадресирано писмо?

 

Живял ли си във тишина затворен?

Обичал ли си, да не бъдеш сам?

В света безинтересен и огромен, 

мечтал ли си да бъдеш само там?

 

Очаквал ли си нещо, просто нещо?

Усещал ли си пустошта навред

и колко непонятно и зловещо,

изчезва пътя водещ те напред. 

 

Не си, не си, спокойно, продължавай.

Не гледай настрани, бъди корав.

Над органа в гърдите надделявай,

така грешейки, пак ще бъдеш прав.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Èдин Гравън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....