Откъсвал ли си листчета от цвете,

отчаяно оставяйки едно?

Поисквал ли си някога да пратиш,

тъжно, неадресирано писмо?

Живял ли си във тишина затворен?

Обичал ли си, да не бъдеш сам?

В света безинтересен и огромен, 

мечтал ли си да бъдеш само там?

Очаквал ли си нещо, просто нещо?

Усещал ли си пустошта навред

и колко непонятно и зловещо,

изчезва пътя водещ те напред. 

Не си, не си, спокойно, продължавай.

Не гледай настрани, бъди корав.

Над органа в гърдите надделявай,

така грешейки, пак ще бъдеш прав.