1.05.2020 г., 12:56

Неподписано

1.6K 0 1

Откъсвал ли си листчета от цвете,

отчаяно оставяйки едно?

Поисквал ли си някога да пратиш,

тъжно, неадресирано писмо?

 

Живял ли си във тишина затворен?

Обичал ли си, да не бъдеш сам?

В света безинтересен и огромен, 

мечтал ли си да бъдеш само там?

 

Очаквал ли си нещо, просто нещо?

Усещал ли си пустошта навред

и колко непонятно и зловещо,

изчезва пътя водещ те напред. 

 

Не си, не си, спокойно, продължавай.

Не гледай настрани, бъди корав.

Над органа в гърдите надделявай,

така грешейки, пак ще бъдеш прав.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Èдин Гравън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....