5 feb 2013, 7:58

Неподредени истини 

  Poesía » Otra
495 0 0
Дълбая, ровя в сенките на миналото.
Лутам се по грапавините на сегашното...
Съмнението е отворена врата -
трябва да преминем, за да продължим.
Неподредени истини...
Разчупени парчета - мигове живот
събирам и нареждам -
опитвам се да наредя пъзела - живот.
Потъвам в безвремието -
странник - търсач - на себе си,
на човеци, на сродни души.
Нося си кръста на раменете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??