starkmaster (Ванко Николов)
303

5 февр. 2013 г., 07:58

Неподредени истини

Поэзия » Другая

581 0 0

Дълбая, ровя в сенките на миналото.

Лутам се по грапавините на сегашното...

Съмнението е отворена врата -

трябва да преминем, за да продължим.

Неподредени истини...

Разчупени парчета - мигове живот

събирам и нареждам -

опитвам се да наредя пъзела - живот.

Потъвам в безвремието -

странник - търсач - на себе си,

на човеци, на сродни души.

Нося си кръста на раменете.

За да продължа да нареждам пъзела.

Съдба.

Ванко Николов (Starkmaster)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬